В началото на 20 век теоретиците Курт Кофка, Макс Вертхаймер и Волфганг Кьолер са първата група от психолози, които изучават организацията на възприятието. "Гещалт" от немски означава цялост, свързаност на елементите, чрез тенденцията към опростяване на наличната структура. Формиране на гещалтите се ръководи от стегнатост, сбитост, цели се постигане на простота и подреденост.
Според М. Вертхаймер в полето на съзнанието функционират два контекста - фигура и фон, като фигурата е по-ясна, чиста, обособена, очевидна от фона, който е поддържащ.
Гещалт принципи в графичния дизайн
Визуалните принципи на гещалта описват възприятието като автоматично и неволно групиране. Основното й предположение е, че умът разбира външните дразнители като цяло, използвайки законите на групата. Визуално групираме всичко по форма, големина, цвят, ориентация. Виждаме семпли линии или криви и търсим сложността, която те образуват, затваряйки ги интуитивно във форми. Каквото и да погледнем около нас ние го възприемаме като сложна сцена (идея) съставена от групи обекти на фон.
Близост. Когато наблюдаваме множество от еднакви фигури, ние възприемаме като група, само онези, които са близо един до друг.
Сходство. Групата е сформирана от фигури с общи форма, цвят, големина или ориентация. Колкото по-общи черти имат елементите, толкова толкова по-голям смисъл има имат и групата, която образуват изглежда съгласувана. Ако в групата има един различен елемент, това обикновено е аномалия и приковава вниманието към себе си.
Продължаване (непрекъснатост). Това е моментът, в който окото образува измислена линия, крива, форма за да не прекъсва формата на това, което наблюдава. Окото се движи по липсващата линия, търсейки я и стига до съвсем нова фигура. Окото е подведено, за да повърви по липсващата пътека и да достигне до дадена точка. Когато част от нещо липсва, нашето възприятие попълва визуалната разлика.
Симетрия. Симетрията се постига с ред и баланс. Умът възприема обектите като симетрични и формирани около централна точка. Разделени четен брой симетрични части с прилики помежду си имат по-голяма вероятност да бъдат възприети като симетрични, а не като индивидуални обекти. Подредени и балансирани елементи постигат хармоничен образ.
Обща съдба. Обектите се възприемат като линии, когато се движат по-гладко на пътя. Групираните обекти, които имат една и съща тенденция за движение са следователно на един и същи път.
Закриване. Най-често използваната техника изхожда от склонността на окото да попълва липсващите форми.
Съвместна работа. Фигурата и фона използват играта на светлината и сянката за да помогнат образуването на изображение, което изкача напред. Окото е склонно да види свързаните взаимно елементи и да го отдели от фона. Така може да бъде открита обяснима двусмисленост в едно изображение от светлината и друго от сянката, зависи от мястото на което се фокусираме.
Добрият гещалт. Разделянето засилва сходството. Още по-ясното разделяне се осъществява, чрез засилване на сходството. Елементите са склонни да бъдат групирани заедно, ако те са част от един модел, който е добър Гещалт, което означава че те са толкова просто подредени, балансирани, единни, последователни, редовни, и т.н., колкото е възможно.
Опитът от миналото. Елементи са склонни да бъдат групирани заедно, ако те са били заедно, често в миналото като опит на наблюдателя. По този начин често прочитаме думите погрешно, защото сме свикнали с други употребявани повече. съвременно работа.
Близост. Когато наблюдаваме множество от еднакви фигури, ние възприемаме като група, само онези, които са близо един до друг.
Сходство. Групата е сформирана от фигури с общи форма, цвят, големина или ориентация. Колкото по-общи черти имат елементите, толкова толкова по-голям смисъл има имат и групата, която образуват изглежда съгласувана. Ако в групата има един различен елемент, това обикновено е аномалия и приковава вниманието към себе си.
Продължаване (непрекъснатост). Това е моментът, в който окото образува измислена линия, крива, форма за да не прекъсва формата на това, което наблюдава. Окото се движи по липсващата линия, търсейки я и стига до съвсем нова фигура. Окото е подведено, за да повърви по липсващата пътека и да достигне до дадена точка. Когато част от нещо липсва, нашето възприятие попълва визуалната разлика.
Симетрия. Симетрията се постига с ред и баланс. Умът възприема обектите като симетрични и формирани около централна точка. Разделени четен брой симетрични части с прилики помежду си имат по-голяма вероятност да бъдат възприети като симетрични, а не като индивидуални обекти. Подредени и балансирани елементи постигат хармоничен образ.
Обща съдба. Обектите се възприемат като линии, когато се движат по-гладко на пътя. Групираните обекти, които имат една и съща тенденция за движение са следователно на един и същи път.
Закриване. Най-често използваната техника изхожда от склонността на окото да попълва липсващите форми.
Съвместна работа. Фигурата и фона използват играта на светлината и сянката за да помогнат образуването на изображение, което изкача напред. Окото е склонно да види свързаните взаимно елементи и да го отдели от фона. Така може да бъде открита обяснима двусмисленост в едно изображение от светлината и друго от сянката, зависи от мястото на което се фокусираме.
Добрият гещалт. Разделянето засилва сходството. Още по-ясното разделяне се осъществява, чрез засилване на сходството. Елементите са склонни да бъдат групирани заедно, ако те са част от един модел, който е добър Гещалт, което означава че те са толкова просто подредени, балансирани, единни, последователни, редовни, и т.н., колкото е възможно.
Опитът от миналото. Елементи са склонни да бъдат групирани заедно, ако те са били заедно, често в миналото като опит на наблюдателя. По този начин често прочитаме думите погрешно, защото сме свикнали с други употребявани повече. съвременно работа.
Визуална метафора е силна самостоятелна графика с множество значения и смесени идеи. Комбинира отделните принципи и визуализира идейната смяна (интерактивни идеи, които се се подкрепят и работят взаимно). Всичко това е част от закономерностите създаващи изкуство. Всичко, което кара публиката да бъде възприемчива е близостта и приемствеността й с автора и неговите ценности.
Използвана литература: http://www.scholarpedia.org/
